„ВЕЧЕР В ПАМЕТ НА ПОЕТ” („ВЕЧЕР ПАМЯТИ ПОЭТА”)
Таньо Стоянов Клисуров (1944-2024 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Денис Карасёв
Таньо Клисуров
ВЕЧЕР В ПАМЕТ НА ПОЕТ
Салонът полупразен. Не пристигна
маститият критик, за да представи
посмъртно отпечатаната книга.
Защо да дойде? Мъртвият не може
от гроба си сега да се изправи
и на критика служба да предложи.
Така че само тъжната вдовица
ще каже няколко начални думи…
Отзад, изглежда, си разказват вицове
и става някак неудобно шумно
пред блясъка внезапен на сълзата.
Дошли са все пак пишещи събратя
на мъртвия поет. Те се изреждат
да го възхваляват, ако не за друго –
да вдъхнат поне мъничко надежда
в душата на нещастната съпруга.
И толкоз… Купчината книги е огромна.
Продадени са две. Но в тази криза
не можеш да се сърдиш, че не влиза
във домовете повече духовност.
Горчив акорд. Чистачката най-после
столовете подрежда с морни длани
и си мърмори: „Да не дава Господ
синът ми занаят такъв да хване!“
Таньо Клисуров
ВЕЧЕР ПАМЯТИ ПОЭТА (перевод с болгарского языка на русский язык: Денис Карасёв)
Зал полупуст. Хоть ждали, не приехал
маститый критик книжечку представить.
Посмертно отпечатаны успехи.
Зачем же приезжать? Поэт не может
ответить, ведь из гроба он не встанет
и критику работу не предложит.
Ну что ж, вдове достался труд нелёгкий
вступительное слово молвить тихо.
И травят анекдоты на галёрке
какие-то распущенные типы.
И вереница пишущих собратьев
покойного по очереди к сцене
проходит восхвалять его заслуги –
хоть не другого, пусть вдова оценит,
пусть малая надежда для супруги.
И всё… И книг лежит у входа стопка.
Продали только две. Но в кризис этот
грешить на покупателей – жестоко,
раз денег на духовность больше нету.
А под конец оставшаяся с ними
уборщица – ухватистая тётка –
увидев это всё, ворчит: „Хоть сыну
не дай Господь такую работёнку!”